Никъде по света географско-климатичните условия не са толкова благоприятни за отглеждането на маслодайната роза както у нас. Това е причината българското розово масло, което влиза в състава на най-прочутите парфюми по света, да няма конкуренция.

Часът е 5,30 сутринта. Необичайно за всички, които не са подхващали селски труд. За хората от Скобелево отдавна е време да навлязат в розовите насаждения. Селцето е на 11 км от Павел баня и розовите му градини се сливат със Стара планина.

Раждането на уханието

Присъстваме на раждането на прочутото българско розово масло. Розобер в ранни зори – никога не можеш да забравиш този силен маслен дъх, който се набива в дрехите, косите и ръцете. Брането започва по редове в една посока, като началото е от най-долния ред. “Всяко цветче се къса в основата си, точно под главичката”, обяснява Сафет Исмаилова, една от най-опитните розоберачи тук. За добиването на 1 кг от безценното розово масло са нужни 3000 – 8000 т. цвят. И той се бере един път в годината само за две-три седмици... Като прибавим и краткото време от деня, в което трябва да се откъснат цветовете, можем да си представим колко уникално започва пътят на българската роза към парфюмите и Космоса.

Слънчевите лъчи започват да напичат. Розовото масло, което се съдържа в цвета, при нагряване се изпарява. Затова и най-доброто време за бране е сутрин до 10 - 11 часа. Още днес обаче набраните цветове ще се извозят до близките розоварни, за да започне добиването на течното злато.

Пазара на българското розово масло

Българското розово масло е в основата на луксозната парфюмерия – известните френски фирми Живанши, Кристиян Диор, Нина Ричи, Шанел. В момента големите пазари на нашата продукция са Франция, САЩ, Япония, Германия, Дания. Американците предпочитат маслото ни като смазочна съставка за космическите си апарати. Совалки и кораби се обработват с розовия екстракт, защото е устойчив на всякаква температура. Цената на 1 кг. българско розово масло се движи между 4000-5000 долара.

От медния казан до банковия сейф

Днес в съвременните розоварни  някогашните медни казани, вместващи 15 кг цвят и 60 л. вода, са отстъпили място на инсталации, които поглъщат половин тон цвят за една дестилация. Извлеченото розовото масло потегля към лабораториите и се пази в държавния трезор в София – в подземията на бивша банка и може да бъде продадено само с официален сертификат за качество.

Течното злато изхранва местните, за чужденците е атракция

Трите седмици розобер всяка година изхранват повече от 2000 местни жители. Течното злато на България се е превърнало в атракция за чужденците. Да са част от Празника на розата е истинско удоволствие. Те искрено се радват и участват в ритуалните шествия и фолклорните концерти, които до късна вечер огласят площадите на Казанлък и Павел баня.

Сафет Исмаилова обаче си ляга рано, защото й предстои да посрещне утрото в розовите насаждения. Загрубелите ръце на 59-годишната жена са свикнали на розобер и всякакъв селски труд. Тя не подозира, че уменията й при откъсването на роза Дамасцена правят възможно уханието от онези красиви стъклени флакони на прочутите парфюмерийни марки. Даже и лети в Космоса.

Светлана проби в National Geographic с фотоапарат и Дамасцена

 Светлана Бахчеванова, която от 6 години живее и твори в Ню Йорк, направи пробив в авторитетното американско списание National Geographic- България, със своя фоторепортаж от розобера край Казанлък. Специално за “Български корени” Светлана предостави част от фотографиите и разказа накратко за успеха си.

“Като споделих на моя редактор от фотоагенцията в Ню Йорк за намеренията ми да снимам течното злато на България, той не можа да повярва, че това съществува и се случва в малка Балканска страна... Заминах за Розовата долина, живях няколко дни с местните хора и отблизо видях какво се случва по време на розобер. Така се роди и фотопрегледът. После Българското консулство в Ню Йорк финансира голяма изложба по темата, а от National Geographic-България проявиха интерес да публикуват материала. Той бе предаден в централния офис във Вашингтон и, за моя голяма радост, одобрен.  Щастлива съм най-вече за това, че България рядко е попадала като тематика в National Geographic, което наистина е едно от най-престижните списания в света.”

Гергана Ценова