През март излезе от печат книгата на Росица Йосифова в съавторство с Хосе Мануел Педроса “Обичаи и празници на българския народ”. Книгата, издадена по проект на Българо-испанската асоциация “Св. Св. Кирил и Методий”, е единствена по рода си в испаноезичния свят. Българската авторка споделя впечатленията си за близостта на родните ритуали с испанските и връзката между двете нации.

-   Как възника идеята за книгата?

- Преди време моя приятелка подари на сина ми една тънка книжка за българските празници с пожеланието никога да не ги забравя. Още тогава ми хрумна идеята да напиша статия за нашите обичаи и вярвания. Споделих я с моя добър приятел, филолог и преподавател в университета “Алкала де Енарес” д-р Хосе Мануел Педроса, който не само ме подкрепи, но и ме амбицира да напша по-обширен материал, за да го публикува в собственото си електронно списание. Той бе постоянен свидетел на различните етапи от подготовката на статията и един ден направо настоя да напиша книга. “Ще бъде жалко – каза Хосе Мануел – ако испаноезичният свят не узнае за тези уникални български обичаи и вярвания”. Така той стана и съавтор на книгата – освен, че е неин редактор, прологът и епилогът са написани от него. В тях той прави паралел между празниците на двете националности. Оказва се, че ние наистина имаме близки ритуали.

- Колко време ти отне да напишеш четивото, което е изцяло предназначено за испаноезичния читател? С какво обаче би привлякло и българския? Има ли нещо по-различно от другите книги с подобна тематика?

- По-различното ли? Може би това са личният мотив и стилът на книгата. Още като студентка се увличах от антропологията на българина и ми се искаше с диктофон да обиколя страната, за да проуча и запиша автентичните ритуали. За този интерес много дължа и на свекърва ми, която бе изключително родолюбив човек и добър познавач на фолклорните обреди. Разбира се, че прочетох много специализирани изследвания. Близо 4 години идеята отлежаваше, събирах материали, набелязвах какви източници да ползвам, самото написване ми отне една година. Постарах се текстът да бъде сбит, кратък, да има дори дидактично звучене, за да се запомни. В този смисъл българският читател, който знае испански, може да запомни всеки детайл от ритуала на един празник и да го възпроизведе в дома си с най-близките си.

- А кои празници си включила?

- Ритуалните български празници, които са свързани с вярата и светоусещането на нашите предци. Много, много истински и дълбоки преживявания. Например за мен ритуалът на Бъдни вечер и Коледа е празник на сърцето. В него е закодирана българската душевност и патриархалност. Почитта към Бог, благата на земята и ближния. Когато стопанинът на дома, заобиколен от цялата си  фамилия на богато подредената трапеза, се обръща към Господ с думите “Слезни, Боже, да вечеряш с нас тази вечер”, това е нещо много изконно, това е неразривната връзка между любовта към фамилията и към Бога.

- Къде ще се разпространява книгата?

- Тя се издава по проект на българо-испанската асоциация “Св. Св. Кирил и Методий” и може да се намери в Испано-българския център. Най-вероятно ще се продава в Casa del Libro, в международната книжарница Pasajes (c/ Génova, 3) българските магазини, както и ще бъде достъпна в библиотеките на мадридска автономна област.

- Разкажи ни нещо за себе си. Какво обичаш да правиш в свободното си време и как се чувстваш като преподавател-доброволец по испански и български език в Испано-българския център?

- Обичам много да чета, да посещавам изложби, да гледам филми..., но най-много предпочитам да се събирам с приятели, да общувам и да пътешествам. Истинско удоволствие е да обучавам испанци на български език. Това са хора, влюбени в страната ни. И да виждаш как с усърдие учат нашия труден като правопис и произношение език е много трогателно. Става ми и много мило, когато видя испанци със закачени мартенички... Смисълът и на книгата, която подготвих, е точно този – да се опознаем като нации, да намерим общите празници, които ни обединяват, и да следваме с вяра и радост самобитните си ритуали и тържества на сърцето.

БИОГРАФИЧНО

Росица Йосифова е родена в София през 1948 г. Завършила е СУ “Св. Климент Охридски”, специалност испанска и българска филология. Работила е в школа за чужди езици, като преводач от испански на български език и като учител по испански език във френската гимназия в София, където са поставени основите на испанската гимназия “Мигел де Сервантес”. От 1984 г. живее и работи в Мадрид. В Испания е участвала в редица литературни конгреси, завършила е различни курсове по испанска литература и има докторат в мадридския университет “Комплутенсе”. Работила е по теми, свързани с историята и литературата на сефарадските евреи от България, и е публикувала статии за тях в Мадрид и Белгия. От 2007 г. работи като доброволка в Испано-българския център в Мадрид и води курсове по испански и български език. Тя е един от големите дарители на библиотеката в центъра и винаги е съпричастна с дейностите на българските асоциации и издания в Испания.