През 1919 г., недалеч от Министерски съвет в София, e открита каменна плоча със сцени от гладиаторски борби между хора и животни. Тази находка дава сигурен знак, че на територията на антична Сердика някога е имало арена на зрелищни битки.

Днес, цели 89 години след намирането на каменната плоча и направените едва преди четири години археологически разкопки, в българското Интернет пространство се разпространява петиция за спасяването на амфитеатъра. Патриотични софиянци, архитекти и културни експерти настояват административната власт да фокусира вниманието си върху обекта, като дори изчисляват и бъдещите приходи за града от “отворените врати” на столичния Колизеум.

Въпреки че различните управляващи столицата през изминалите десетилетия са знаели, че в централното каре между бул.”Дондуков” и улиците “Mосковска” и “Будапеща” древна Сердика пази тайна, едва през 2004 г., при строеж на хотел, е разкрита стена от римско време. Започват археологически разкопки. Ръководителят на проекта – археологът Жарин Величков, е категоричен: открит е амфитеатърът на Сердика! Изненадите обаче не свършват дотук. При проучване на обекта през 2006 г.  се оказва, че на около 5 м. под амфитеатъра има театър, построен през ІІ-ІІІ в., т.е. 100 години преди изграждането на амфитеатъра през ІІІ–ІV в.  

Находката е сензационна, без аналог в човешката цивилизация. Досега в света са разкрити 77 антични амфитеатъра. Най-големият от тях е Колизеумът в Рим, а арената на Сердика е само с 10 м по-малка от него. Тя обаче е единствената в света, събираща в себе си римски театър и късноантичен амфитеатър на едно място. Строителството на античния комплекс е завършено от император Константин Велики, като в края на ІV в. император Теодосий І издава едикт, забраняващ зрелищата на арената. А програмата там наистина е била внушителна. Сраженията между хора и животни са се провеждали през целия ден, но кулминацията на спектакъла винаги настъпвала след залез слънце. Публиката е наброявала близо 10 000 души. Археолозите са открили и жетони, с големина около 2 см, които служели за вход.

Сега разкопките на този уникален археологически обект са спрени поради липса на средства и защото теренът, върху който се намират, е собственост на Националната електрическа компания. Стените на Британското посолство и Гьоте институт също опират в нашенския Колизеум. Може само да се гадае какво богатство се крие под тези и другите съседни  сгради. И кога българското правителство и Столична община ще вземат решение за продължаване на разкопките и превръщането на Арена Сердика в доходна туристическа забележителност.

Само реставрираната 1/6 част от амфитеатъра, която попада в терена на хотел “Арена ди Сердика”, е достъпна за посетители – гостите на хотела и всеки, решил да надзърне през фоайето от вторник до неделя между 10:00 и 16:00 ч. Могат да се видят автентични стени, арената е покрита с пясък така, както е било и в миналото, а глинените плочи още пазят отпечатъците на животни – кози, кучета и котки. Запазени са гримьорните на актьорите, участвали в театралните представления, и входът на източната порта, откъдето са минавали колесниците по време на гладиаторските борби.

Гергана Ценова